разговори за съвременно изкуство с хората, които го създават
Говори артистът
Claim This Podcastby Маргарита Доровска и екип
5.0(42 reviews)
17 episodes
Updated Bi-weekly
Accepts GuestsHas SponsorsLocation 🇧🇬
Podcast Overview
разговори за съвременно изкуство с хората, които го създават
Language
🇧🇬
Publishing Since
4/21/2022
1 verified contact email on file for Говори артистът
Pitch yourself as a guest, propose sponsorships, or reach out directly to the host.
Recent Episodes
September 30, 2025
Говори Ина Валентинова
<p>Ателието на Ина Валентинова в Русе е пространство, в което детската стена за катерене стои до стар реставриран тъкачен стан, а до тях се подреждат купчини рисунки, платове и материали. Именно тази среда разкрива нейната същност – художник, майка и учител, които съжителстват в едно цяло, без остри граници. В творчеството ѝ нишките на личното и общественото, на традицията и съвременността, на играта и дълбоката рефлексия се преплитат в обща тъкан.</p> <p>Текстилът е важна ос в работата ѝ. В ателието стоят два стана – хоризонтален, реставриран от майстор в Смолян и на повече от сто години, и вертикален, който тя използва като място за медитация и ритъм. С тях започва разговорът, който отвежда към по-широки теми – за историята на текстилното изкуство у нас, за наследството на Марин Варбанов и за въпросите какво е значението на ръчното тъкане днес, когато машините могат да произведат и най-сложните форми.<br> Нейните серии често тръгват от срещата между въображаемото и реалното. Една от тях е посветена на самодиви и ендемични растения – ярки, цветни платна с мотиви на гъби и билки, вдъхновени от времето на локдауна. Тогава, израснала като градско дете в Русе, тя преоткрива природата – започва да събира билки, да плете кошници от върбови клони, да изучава лечебните качества на растенията. От тази връзка с природата се раждат акварели и тъкани пана – ярки и фигуративни. Но след раждането на сина си, Валентинова усеща нужда от рязък обрат: цветовете изчезват, и остават белите, почти аскетични работи. Преход, който тя описва като белег на израстване и мъдрост.</p> <p>Образованието ѝ минава през Холандия, в академията „Минерва“ в Гронинген, където попада в напълно свободна среда – всеки студент може да избира посоката си, от живопис до видеоарт. Тя започва с литография – техника, която според нея позволява живописна експресия в графиката, работа със светлосенки и петна, вместо единствено с линия. След година в Холандия се връща и кандидатства в Националната художествена академия в София, където избира специалност „Текстил“ – най-свободната, според колегите ѝ. </p> <p>Ранните ѝ години са белязани и от графитите. В Русе, още като тийнейджър, тя започва да рисува по стените с латексова боя – дали заради икономия, или защото мекотата на спрея никога не ѝ е била интересна. Силата ѝ е в линията, в типографията, в персонажите. Тези експерименти я отвеждат и в по-големи формати, включително в Харманли, където рисува върху стените на бежанския лагер. Тази работа променя представите ѝ за социалната роля на изкуството – сблъсква се едновременно с лицемерието на артистичната сцена и с живата нужда на хората зад оградите да бъдат видени. За нея стената се превръща в посредник – начин вътрешните истории да бъдат изразени навън.<br> Социалният ангажимент остава и в по-късните ѝ проекти. Заедно със Swimming Pool и Punta Gallery разработва педагогически формати, в които публиката не е пасивен зрител, а активен участник. Събития, които превръщат гледането в преживяване – посетителите рисуват натюрморти, пишат текстове, създават собствени произведения, които остават в архива. Тези експерименти са за нея начало на педагогическа система, която тя иска да продължи – форма на общуване и предаване на знание, в която изкуството се преживява отвътре.</p> <p>Историята на Ина обаче започва още по-рано – в семейство на художници. Родителите ѝ, Вяра Гунева и Валентин Георгиев, живеят и творят в Русе. Майка ѝ завършва скулптура във Велико Търново, но по-късно се обръща към живописта. Баща ѝ започва със сюрреалистична живопис, а днес е известен карикатурист с участие в международни форуми. Като дете Ина наблюдава тяхното артистично обкръжение и си казва, че никога няма да стане художник – вижда бедността, липсата на така желаните играчки и дискове, и решава, че ще избере друг път. Записва математическата гимназия в Русе, свири на китара, има банда, рисува плакати. Но именно тези плакати я връщат обратно към вътрешните пориви на таланта. Печели награди в международни конкурси, включително първо място в Хонконг, където пътува сама едва в девети клас. Получава и стипендии, които ѝ позволяват по-късно да замине за Холандия.</p> <p>През целия път нишките се преплитат – детето, което се кълне, че няма да бъде артист, се превръща в художник, който търси смисъла на занаята в съвременността. Тийнейджърът, който рисува по мостове, израства до автор, който от стената на бежански лагер преоткрива педагогическите си интереси и вече активно работи като учител. Майката, която плете кошници от върбови клони в постапокалиптичния локдаун, днес твори в ателието си, където синът ѝ играе на метри от стана.</p> <p>Историята на Ина Валентинова е история на промяната и устойчивостта едновременно – на човек, който умее да превръща преживяното в материя и да го предава нататък. Художник, учител и майка – един съвременен супергерой.</p>
July 11, 2025
Говори Боян Монтеро
<p>ГОВОРИ БОЯН МОНТЕРО<br> с Маргарита Доровска и Илина Пенева</p> <p>„Аз рисувам, за да мога да дишам.“</p> <p>Записваме този епизод в центъра на огромна рисунка на пода с името „Любовта е във въздуха горяща жаба“. На малка дървена масичка гостоприемно ни посрещат чай, ядки, шоколад, ошав и притеснението на Боян да говори за първи път пред българска публика за изкуството си. След кратко сканиране на обстановката можем да наречем мястото, в което се намираме „мултифункционален собствен свят“ – апартамент, ателие и убежище, където Боян и детето в тях могат да творят и дишат. Рисунката на пода е създадена с маркери – любим материал, който не се поправя дори да сбъркаш, точно както историите, които говорещия артист в епизод 15 разказва. </p> <p>В постоянно пътуване между България и Холандия, Боян намира време да рисува, пише, композира, преживява, преплита езици, идентичности и образи: и да открие впечатляваща изложба в Гьоте-институт. На 19 юни артистът ни подари „Das Gift”, на съвременен немски „отрова“, от старонемски дума за „подарък“. Лингвистичен парадокс, който Боян разкрива в изложба за двойствената природа на дара – между грижа и контрол, между свобода и задължение – чрез колажи от семейни портрети, наследства и митове на детството.</p> <p>Говорейки за детство, Боян прекарва своето в постоянно пътуване между България, Китай, Провадия, в търсене на собствена идентичност извън „аутсайдера“ и чувството за потисничество, когато се опитваш да приемеш различната си сексуална ориентация. „Абе, аз съм като цяло манджа с грозде.“– казва докато се смее. „За това изключително вярвам, че трябва да приемаме хората такива, каквито са, защото иначе създаваме едно общество, в което души с изключителни таланти, с изключителна визия за света, са поставени в изключително неуютна психо-емоционална ситуация.“ – допълва Маргарита Доровска.</p> <p>Без спомен кога за първи път хваща молива, сякаш откакто се появява на света Боян знае, че е художник. Въвлечени в собствената си митология, те създават реалност, в която детето Боян има свободата да твори на воля, а порасналата им версия създава необходимата сигурност и защита това да бъде възможно. </p> <p>Боян учи в Ритвелд и Сандберг в Амстердам, но вярва, че истинската му задача е тук – в България. С нежна убеденост говори за нуждата да останеш, да създаваш, да променяш средата, в която си роден. Изкуството му носи тялото на преживяното, гласа на онези, които не могат да говорят, и образи, които се появяват, преди да ги разбереш. Споделя за партньорството си с композитора Борис Беземер, съвместната им експериментална опера – в която подсъзнанието на Пинокио става главна героиня – и общия им пакт да се занимават с изкуство до 35, след което да създадат семейство.</p> <p>„Само слънцето изгрява безплатно“ е заглавието на книгата, която придружава изложбата му в Гьоте-институт – издава я сам, отказва се от печалба и дарява приходите от целия тираж на queer обществото в София. Ако все още не сте се сдобили с вашето копие, на 17 юли ще имате възможността да го направите на живо в Гьоте, както и да си поговорите с Боян на живо.</p> <p>В този епизод ще чуете как изглежда артистът, който вярва в творчеството преди да има план, в общността преди да има сцена, и в живота дори когато изглежда невъзможен. Какво мисли Боян за художествената сцена в България, каква музика слуша докато твори и как се свързва с вътрешното си дете, ще разберете от епизод 15 на Говори Артистът!<br> Линкове към песни: <br> La Roux – In For The Kill (Remix by Skream)<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=WvVyvT5KH5M" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=WvVyvT5KH5M</a></p> <p>Mora, Danny Ocean – EIVISSA<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=R9u7fHAyO5M" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=R9u7fHAyO5M</a></p> <p>Elmer – algoritme (digitaal huis)<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=O1zY7mP-0AA&list" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=O1zY7mP-0AA&list</a></p> <p>Lola Young – Messy<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=k-k2_Liofy8&list=RDk-k2" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=k-k2_Liofy8&list=RDk-k2</a></p> <p>Bob Dylan – The Times They Are A-Changin’<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=90WD_ats6eE&list" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=90WD_ats6eE&list</a></p> <p>Frank Ocean – Pink + White<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=uzS3WG6__G4&list=RDuzS3WG6" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=uzS3WG6__G4&list=RDuzS3WG6</a></p> <p>Белослава – Между две луни<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=xG6Ys58rraw&list" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=xG6Ys58rraw&list</a></p> <p>Boris Bezemer – The Mountain<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=VgRN4l9aoMc" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=VgRN4l9aoMc</a></p> <p>Corona – The Rhythm of the Night<br> <a href="https://www.youtube.com/watch?v=OnT58cIJSpw" rel="nofollow">https://www.youtube.com/watch?v=OnT58cIJSpw</a></p>
May 18, 2025
Говори Павел Койчев
<h1>014 Павел Койчев: Скулптурата не се прави помежду другото</h1> <p>В ателието в Горна баня, където светлината влиза меко и преминава през дъха на стари материали, Павел Койчев ни посреща сред скулптурите си. Най-сетне в собствено пространство след десетилетия творчески процес в бараки, мазета, сутерени и временни решения. Тук, в този дом на формата, започваме да говорим за материята, времето и човека, който никога не е чакал да бъде разбран, преди да започне да действа.</p> <p>На входа стои “Семейство от алуминий” от 1967 г. – една от ранните му композиции. Вътре гостоприемно ни посрещат скулптури от оникс, стиропор, дърво, бронз, текстил, стъклопласт, стъкло. “Всеки материал става за пластика,” казва Койчев. „Но бронзът… отливката най-вече, бронзът е този, в който се личи кой какво може и кой какво е.<br> Разговорът ни тръгва от последната му изложба в Градска Художествена галерия – Пловдив, в залата, която смята за най-добрата в страната за скулптура. Изложбата носи заглавието Хоризонтално, отвесно, наклонено. Три състояния в пространството, но и три начина да съществуваш. Абстрактни, цветни форми, съзнателно далеч от очакваното. „Не искам да се повтарям. Нито материално, нито тематично.“</p> <p>„Разкажи ни кога започна да се занимаваш с изкуство? Защо? Как разбра, че това е твоето нещо?”<br> Аз и досега не съм разбрал.</p> <p>После се връщаме назад. До общежитието в Банкя през 40-те. До детето, което рисува без да е виждало жив художник и разбира се до първия „огромен житейски удар”, нанесен от бюст на Волтер – двойка по рисуване в Художествената академия, заради която е на крачка от изключване. „Павка, като направиш сега годишния изпит по скулптура, ще може да се поправи оценката, защото скулптура се гледа отвсякъде. И аз до тогава скулптурата хич не я обичах. Ама хич. То беше едни мазета, амкал. Ама никакво отношение нямах. Обаче тя в един момент се превърна във възможност за спасение.”<br> Следват години на тишина и труд. Академия без диплома. Скулптури от гипс, правени в подземия и влага. Заплата от 65 лв. във фотоиздателство, от което напуска, за да не изостави себе си. „Скулптурата не се прави помежду другото. Не можеш да си я позволиш само, когато имаш време.“</p> <p>Разказва ни за първата голяма поръчка – скулптурна композиция за гаровия площад в Благоевград. Приета, отлята, монтирана… и на следващия ден премахната. „Едно смразяващо мълчание“, описва той реакцията на официалните лица. Скулптурите са прибрани в склад. По-късно върнати. После преместени. Днес се намират в центъра на града, макар че Койчев вярва, че са били създадени само за гарата.</p> <p>Постепенно в разговора изплуват и по-личните истории. За Музея на хумора и сатирата в Габрово, за директора му Фъртунов, който го кани да участва в биеналетата. Така в музея попадат „Търкулчо“ и „Ръка в ръка“ – скулптури, създадени с чувство за ирония, за пространство и за принадлежност. „Към Габрово имам сантимент. Голям.“</p> <p>След 1989 идва свобода, но и още по-голяма самота. Над 30 самостоятелни изложби – всяка с нова тема, форма, материал. Никога с поръчка. „Правя това, което ми е в главата.“ Два пъти е имал спонсор. Първият път – след новината за клонираната овца Доли, когато създава Стадото в Осиковица. Вторият – в Златни пясъци. </p> <p>Разговорът ни отвежда до поляната в Осиковица, където се случва едно от най-важните съхранения в живота на Койчев. Над сто оригинални скулптурни модели, изоставени и застрашени от времето, са спасени и облечени в смола, благодарение на художника Мирослав Михайлов. „Двама идиоти“, казва Койчев – себе си и Миро – „ама точно такива идиоти трябваше, за да го има това място.“</p> <p>Там, сред тези работи, стои Градежът: скулптура-къща, направена от плетен шикал. Проектирана като пластика, обитаема като дом. „Ако с нещо се гордея, то е това.“ Без проектанти. Без разрешителни. С майстор от Неделино и трима помощници, които строят по макет в мащаб 1:10. Архитектура, родена от ръце.</p> <p>Към финала говорим за подкрепата. За липсата ѝ. И за Калина – жената, която никога не е направила скулптура, но е помогнала на десетки да се родят. За Светлин Русев – единственият, който преди 1989 г. „е направил нещо реално за мен.“ За това как е предлаган два пъти за звание, и два пъти отказан от ЦК. И за това как не го е заболяло. „Институциите не са моята мяра. Аз не правя за тях.“</p> <p>„Не вярвам в идеологии. Не харесвам ограничения. Не знам какво ще направя за другия ъгъл. Не искам да се повтарям.“<br> И макар името му да се споменава с респект, Койчев остава човек, който отказва да бъде формализиран. Човек, който върви по свой път, в ритъм, който не се поддава на наръчник. И скулптор, който е работил с всичко – от оникс до говежди тор. Не за да впечатлява. А защото е нямало друг начин.</p>
17 total episodes available
Similar Podcasts
Discover related shows you might enjoy
Deep-dive analytics for Говори артистът
Frequently asked questions
Have a different question and can't find the answer you're looking for? Reach out to our support team by sending us an email and we'll get back to you as soon as we can.
- What is Говори артистът?
- How often does this podcast release new episodes?
This podcast updates bi-weekly.
- Where can I listen to this podcast?
This podcast is available on 9 platforms including Apple Podcasts, Spotify, and more. You can also use the RSS feed directly.
- Does this podcast accept guests?
Yes, this podcast regularly features guests.
Legal Disclaimer
Pod Engine is not affiliated with, endorsed by, or officially connected with any of the podcasts displayed on this platform. We operate independently as a podcast discovery and analytics service.
All podcast artwork, thumbnails, and content displayed on this page are the property of their respective owners and are protected by applicable copyright laws. This includes, but is not limited to, podcast cover art, episode artwork, show descriptions, episode titles, transcripts, audio snippets, and any other content originating from the podcast creators or their licensors.
We display this content under fair use principles and/or implied license for the purpose of podcast discovery, information, and commentary. We make no claim of ownership over any podcast content, artwork, or related materials shown on this platform. All trademarks, service marks, and trade names are the property of their respective owners.
While we strive to ensure all content usage is properly authorized, if you are a rights holder and believe your content is being used inappropriately or without proper authorization, please contact us immediately at hey@podengine.ai for prompt review and appropriate action, which may include content removal or proper attribution.
By accessing and using this platform, you acknowledge and agree to respect all applicable copyright laws and intellectual property rights of content owners. Any unauthorized reproduction, distribution, or commercial use of the content displayed on this platform is strictly prohibited.